неделя, 15 май 2016 г.

Мирча Елиаде, Структура и морфология на свещеното, ч. 3


Табуто и амбивалентността на свещеното


По-нататък ще видим до каква степен подобни феномени могат да бъдат смятани за йерофании. Но във всеки случай те са кратофании, прояви на силата; затова от тях се боят и ги почитат. Свещеното е амбивалентно не само в психологически смисъл (доколкото привлича и отблъсква), но и в аксиологичен план, защото „свещеното“ същевременно е и „осквернено“. Коментирайки думите на Вергилий aura sacra fames („проклетият глад за злато“ в Енеида, III, 57), Сервий справедливо отбелязва, че sacer може да означава едновременно и „свят“, и „проклет“, „мерзък“

Именно с тази амбивалентност на йерофаниите и кратофаниите е свързана негативната оценка на „оскверняващото“ (контакт с мъртвите, престъпниците и т.н.). Всичко „осквернено“ (а следователно „осветено“) се отличава по онтологически статус от принадлежащото към областта на профанното. Следователно осквернените предмети и същества - по същата причина както йерофаниите и кратофаниите - са отделени с фактическа забрана от сферите на профанния опит. Оставайки в профанно състояние, тоест без да премине особена ритуална подготовка, човекът не може да се приближи към осквернен или осветен обект, без да се изложи на опасност. Онова, което се нарича табу (според една приета от етнографите полинезийка дума), е именно това положение на „изолираните“ или „забранени“ поради опасността, която предполага контакта с тях, предмети, действия и индивиди. Като цяло всеки предмет, всяко действие или лице, които поначало носят в себе си (поради собствения си начин на съществуване) определена природна сила с повече или по-малко неопределен характер или я придобиват впоследствие (чрез „откъсване“ от предишното онтологично равнище), са или стават табу…

Самият механизъм на табуто обаче винаги е един и същ: определени предмети, лица или места притежават абсолютно друг онтологически статус, така че контактът с тях води до разрив с предишното онтологично равнище, а това може да има съдбовни последици. Страхът пред възможните резултати от този разрив - неизбежно възникващ поради различията в онтологическия статус на профанното състояние и състоянието на йеро- или кратофания - се проявява дори в отношението на човека към осветената храна или към онези хранителни продукти, които, както се предполага, съдържат в себе си някакви магико-религиозни сили…

От една страна той (човекът) се стреми да оздрави, утвърди, обогати собственото си битие чрез колкото се може по-плодотворен контакт с йерофаниите и кратофаниите; от друга страна се страхува, че може да изгуби това битие поради прехода към по-високо в сравнение с профанното му състояние онтологично равнище. Желаейки да се измъкне от пределите на профанното състояние, опитвайки се да се издигне над него, човекът все пак не може - пък и не иска - изцяло да го напусне. Амбивалентното отношение към сакралното присъства не само в „негативните“ йерофании и кратофании (страх от мъртъвците, духовете, от всяка „скверност“), но и в най-сложните и развити религиозни форми. Дори откриващата се пред християнските мистици теофания действа различно върху огромното мнозинство хора: едновременно ги привлича и отблъсква (както и да наричат те това чувство на неприемане и отблъскване: ненавист, презрение, страх, нежелание да знаят каквото и да било за него или сарказъм). По-горе се убедихме, че феномените на необикновеното и поразителното по правило предизвикват чувството на страх и отчуждение. Примерите за отделни табута, както и за табуирани постъпки, същества или предмети ни разкриха механизма, посредством който кратофаниите на необикновеното, пагубното, тайнственото и т.н. се отделят от сферата на всекидневния опит. Подобно отделяне има и положителни последици: тъй като то не само изолира съответните феномени, но и им придава особена ценност…

---
Мирча Елиаде, „Трактат по история на религиите“, Първа глава (Предварителни бележки), С., Изд. Изток-Запад, 2012.

Няма коментари:

Публикуване на коментар